Днес в рубриката “Опознайте екипа ни” ще ви срещнем с човека, който стои скрит от кандидати и работодатели, но благодарение на който вие получавате нюзлетъра ни, четете статиите в блога и научавате за новите свободни позиции – Зорница Петрова.
Зори е част от Маркетинг екипа на Bulmint и вече 9 месеца ни заразява с енергията си. Тя е от хората, които за всяка ситуация предвиждат и „План Б“. Как описва себе си и какво разказва за интересите и скритите си таланти (които до момента оставаха скрити дори и за нас, нейните колеги) – четете надолу.
1. Здравей, Зорница, представи ни себе си с няколко думи.
Привет, аз съм Зори и работя към Маркетинг отдела на Булминт Холдинг, като отговарям за цялостната рекламна активност и бранд представяне на Bulmint Recruitment.
2. Ти ли избра своята професия или това беше призвание за теб?
В интерес на истината, работата ме намери. Завършила съм Право в Пловдивския университет и трябва да призная, че материята определено ми се отдава, но така и не го почувствах като свое призвание. Вместо това, след магистратурата стартирах в маркетинг отдела за една от големите производствени компании във FMCG сектора и така навлязох в сферата на рекламата. Установих, че ми се отдава не по-малко. Занимавала съм се с организация на радио и телевизионни кампании, външна реклама, дигитален маркетинг и организация на събития.
3. Имаш ли скрити таланти и кои са те?
Може и да прозвучи нескромно, но не са един и два. Близките ми хора и семейството ми, често ми казват, че съм доста артичстина и може би е трябвало да ме насърчат да кандидатствам в НАТФИЗ. Затвърдих това с едно мое участие в театрална постановка, когато бях на 18 години. Пиесата, която представихме, беше част от организиран конкурс за страната и успяхме да спечелим 3-то място.
След това преживяване, не съм имала друго участие. Уви, сцената на театъра може и да загуби една бъдеща звезда, но пък сцената на маркетинга определено спечели много.
Също така, много обичам да пея. Предимно вкъщи и насаме, но хората, пред които неволно съм изпускала гласа си, са все още живи, здрави и с добър слух :) С пеенето се разтоварвам - имам си странната традиция през уикендите да пускам любимия си плейлист и се отдавам на музиката поне половин час, в който друго няма значение.
4. Ще ни споделиш ли кое е любимото ти четиво?
Винаги ми е било трудно да отговарям на въпроси, в които трябва да отлича един фаворит. Специално за литературата - все се лутам из различни жанрове, обикновено според настроението и възрастта. Мога да назова няколко по-близки за мен заглавия - “Време разделно”, “Човек на име Уве”, “Да убиеш присмехулник”, “Коледна песен” и романът, който препрочитам поне веднъж в годината “Великият Гетсби”. Макар и наситени с доста трагизъм, най-вече ми допадат произведения, които разглеждат хорските съдби - истински и дълбоко емоционални редове, в които винаги можеш да припознаеш частица от себе си.
5. Има ли подкасти, които следиш и би препоръчала?
Признавам си, че подкастите, които слушам, са предимно развлекателни, като например Vox Nihili - подкаст, създаден от юристи и любители на правото, които разискват всякакви тематики. Когато се касае за професионално или личностно развитие, предпочитам четенето.
6. В разгара на лятото няма как да пропуснем да попитаме - на море или планина предпочиташ да почиваш?
Стига да е почивка, предпочитам я всякак. :) Но най-често си взимам отпуск, за да пътувам. Предимно извън страната. От всички посетени места, Италия е мястото, което плени сърцето ми и всяка година посещавам. Забавен факт: с италианците се разбирам на испански, който съм изучавала в гимназията. Но съм си поставила за цел в обозримото бъдеще да запиша езикови курсове и да овладея и езика на Данте.
А за да отговоря стриктно на въпроса - като водна зодия предпочитам почивката на море. По южните дестинации често ми се случва да предприема спонтанни плувания до този или онзи бряг или остров, за ужас на спътниците с мен. Не мисля за това колко е дълбоко или далеч. Просто плувам и няма по-голямо удоволствие.
7. Как започна пътят ти в Bulmint Recruitment и помниш ли първия си работен ден?
Пътят ми започна съвсем случайно, със съобщение в Linkedin от Мариета, която ме запозна с позицията. Кой да знае в онзи момент, че предстои да работим заедно! След дълъг период на търсене на място, в което да се впиша, попаднах на страхотен екип и мениджъри, които вярват в мен и възможностите ми.
Помня добре първия работен ден - Никулден, запознанството с всеки от колегите, първите ни разговори и първата ми задача - статия за отразяване на наскоро проведено събитие. Удивително е как в съзнанието ми дори сега изникват дребни детайли от тези моменти, които отдавна мислех, че съм забравила.
8. Кои са предизвикателствата, пред които се изправяш в ежедневието си?
Може и да звучи тривиално, но ежедневието ми е доста динамично. Работя по различни проекти и ми се налага бързо да се впускам от един в друг, като за всеки е нужно да отделя необходимото време, креативност и концентрация. Специално в сферата на човешките ресурси се старая да се запознавам с проучвания по различни теми, актуални събития и тенденции в сферата. Усилията ми са насочени в подготвянето на полезна информация, както за кандидати, така и за работодатели.
9. Как оставаш винаги информирана за новите тенденции в сферата на човешките ресурси?
Абонирам се за различни бюлетини, записвам се за уебинари, чета различни статии в специализирани медии. В пространството има много информация, моята роля е да отсея достоверната такава, да подбера най-съдържателното и да го представя по атрактивен начин на аудиторията ни.
10. A какво си пожелаваш да ти се случи в близко бъдеще?
Ако трябва да съм откровена, избягвам да правя планове за бъдещето или да залагам прекалено големи цели пред себе си. Вярвам, че за всекиго е отреден някакъв път и какъв е той можем да разберем, само ако не спираме да вървим. Ще кажете - как да вървим, ако нямаме цел или посока? Имаме, просто понякога не винаги знаем каква е, докато не ни намери. Точно както преди година моите колеги намериха мен. :) И най-искрено си пожелавам да продължим да се разрастваме и развиваме, но едновременно с това - да останем също толкова сплотени.